в.jpg?ph=69349adf6d)
За вас, родители
Аптека за родители и илачи за първолаци
Ученето е сложен процес. Човек учи от раждането си до самия край. Ученето е многостранен процес. Освен двете основни страни, учител и ученик, върху него оказват влияние семейната среда и отношения, обществената среда и приятелските кръгове, медии, бит, култура, религия, мода …т.н.
Важна роля има семейството, в частност – родителя. За съжаление обаче училище за родители няма, а професията родител е денонощна / „28ч” на денонощие/ и е най-отговорната и трудна работа. Трудно е когато детето е бебе и плача е необясним. Трудно е когато му растат зъби, трудно е когато прохожда, трудно е когато се учи да се храни самостоятелно, трудно е когато трябва да свикне с ДГ, но най-трудно е когато започва същинското учене – І-ХІІ клас.
Родителят на първокласника е по- стресиран от самият първокласник. Често пъти в желанието си да изглеждаме перфектните родители се държим по-глупаво и неадекватно от самите деца. Струва ни се, че нашето генийче е оглупяло, а ние не сме в състояние да направим нищо. Чуждите деца, пишат по добре, не забравят домашните си, не плачат и не капризничат, а нашето…
Родителите изпадат в ужас и не знаят как да се справят с тези проблеми. А те не са болка за умиране, защото за всяка болежка си има билка и тя е добре позната, просто не сме се сетили за нея.
Ето ги проблемите:
- ученикът не помни поставеното домашно.
- не желае да започне самоподготовка
- написва бързо и небрежно домашните си
- плаче и нежелае да се подготвя под предтекст, че му е трудно
- прекъсва самоподготовката с оправдание за умора
А сега за билките и отварите или как родителят да се справи с тези трудности.
При първите два проблема, успокоение за вас е, че не сте единствените. Повечето родители на първокласници си блъскат главите върху въпроса: „Какво ви е домашното?” или кръстосват шпаги с Иван, защото той не желае да учи, а времето…
Е, забъркайте следната отвара:
Разпитайте внимателно детето си как е протекъл денят в училище. Не започвайте с въпроса какво имате за домашно, а почнете от интересните за него неща. Какво се случи интересно? За какво говорихте в час? Разберете какво му е направило най-силно впечатление? Подтикнете го да преживее отново урока и тогава се поинтересувайте за поставената домашна задача. Можете дори да поиграете с него на учител и ученик, като детето е в ролята на учител. Така няма начин да не разберете, какво точно се е случило и съвсем естествено ще преминете към темата за домашните задачи.
Вторият проблем е свързан с качеството на изпълнение на домашните упражнения. Това е важен проблем, тъй като е свързан с изграждане на сериозно и отговорно отношение към учебния процес. От подготовката на домашните зависи степента на усвоеното знание. Те не са само затвърдяване на наученото, а и предпоставка за надграждане и ориентир към новото. Ето защо родителят трябва да създаде условия за нормално протичане на процеса на самоподготовка. Условията са не само битови /естествено и те са важни/, но и психологични. Оптималното време за самоподготовка според психолозите е от 15 до 17 часа. До това време родителят трябва да е подготвил психически и да е успял умело да мотивира детето да седне и да започне изпълнението на своите задачи. Самият процес на самоподготовка е много сложен. Родителят взима участие в него само с напътствия, насърчения и оценка. Той не е активната фигура. Детето трябва само да се справи с упражненията, като задължително получи оценка за своя труд. Всички домашни се проверяват, коментират и оценяват. Изтъкват се хубавите и лошите страни, като приоритета се дава на положителните неща. Виждайки задоволство в очите на родителя си детето изпитва гордост и увереност в собствените си сили, придобива самочувствие и желание за повече работа.
НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗАПЛАХИ, ОБИДИ, СИЛА, ПАЗАРЛЪЦИ, НАКАЗАНИЯ.
БЪДЕТЕ СТРОГИ И СПРАВЕДЛИВИ КЪМ ТРУДА НА ДЕТЕТО СИ.
АРГУМЕНТИРАЙТЕ ДОБРЕ РЕШЕНИЯТА СИ. НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ. БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Децата често ни изпитват и ако открият пробойна в стената, ще се промушват винаги през нея.
И така, за да помогне този илач, родителят трябва да запомни ПЕТ думи: мотивирай, напътствай, насърчавай, оценявай, стимулирай.
Интересни са последните два проблема, когато детето използва плача, умората и сложността на задачата за да се измъкне.
Ами оставете го да си поплаче. А когато вече му е омръзнало го попитайте дали сълзите са му помогнали да напише домашното. Отговора е естествено не и тогава е ред съвсем спокойно да му обясните, че само трудът е този който ще му помогне. Тук много поучителна е приказката за тримата братя и неволята.
Умората. Предложете му вода, мляко, тоалетна. Дайте му междучасие, но засечете време – 10 -15мин. Направете го така, че и детето да може да следи времето – покажете на часовника. Така ще постигнете двоен ефект – вашето дете неусетно ще научи отмерването на времето по часовник и същевременно ще придобие навици за точност. Вие също трябва да бъдете точни – не удължавайте междучасието!!!!
Трудните задачи. Не мога.
Понякога това е мотив за измъкване, но понякога е истина. Трябва внимателно да се уверите за кой от двата случая става въпрос. Измъкването е резултат от пробойни във вашето родителско поведение. Ако често сте вършили неща вместо дете си, то сега отново ще опита да ви използва. Не отстъпвайте, дори ако трябва на следващия ден да отиде без домашно. Нека понесе последствията и отговорността за своите действия. БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ, НО НЕ ГРУБИ !!! ДАЙТЕ МУ ДА РАЗБЕРЕ ВАЖНИЯТ ЖИТЕЙСКИ УРОК, ЧЕ АКО ОСТАВИШ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЩЕ ИМАШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ РАБОТА.
Трудността често е реален проблем. Особено в първи клас. Децата не умеят да работят с учебник и тетрадка образец. Нямат добра фина моторика, пространствената ориентация е твърде примитивна, мисленето е нагледно- образно, вниманието е непостоянно..и т. н. Най-честите трудности са свързани с писането и ориентирането върху листа. Раздвижете ръката с упражнения /физически и графични – картинки, рисунки, отделни части/ Упражнете се малко върху упражнителна тетрадка или блоков лист, нека детето да добие увереност. Насърчавайте го дори при най-дребното подобрение. Стойте до него, обяснявайте, отбелязвайте, насърчавайте, но не вършете нещата вместо него, дори и да не сте доволни от резултатът. Не прекалявайте с упражненията. Разнообразявайте дейността, но не отклонявайте вниманието от проблема. Върнете се на него и следващия ден и продължете докато не сте убедени, че е преодолян.
Системността в действията на родителя е изключително важна за правилното израстване на ученика.
Моите илачи свършиха, вероятно те няма да помогнат на всички, но универсално лекарство няма. Всеки от вас сам ще забърка отварата, която му трябва, но за да улучите точната доза, трябва само едно да слушате и чувате децата си. Не случайно в нашият прекрасен диалект, думичката "отглеждам" се заменя с "отчувам". Докато не се научим да чуваме децата си, няма да ги разберем.
Успех в трудната професия – РОДИТЕЛ!!!
5 съвета за родители и учители
- видяна 151 пъти
1. Еталон на поведение - децата започват своето личностно осмисляне и възприятие, като се виждат през Вашите очи. Избирайте думите си внимателно и бъдете състрадателни. Хвалете детето си, за да го насърчите към добро поведение. Бихте могли да си изработите „плакат на послушанието“, на който да поставяте по една точка за всеки „послушен“ ден. Вашата любов и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето.
2. Дисциплината – поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях, за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н. Бихте могли да си изградите своя система от последващи действия при нарушаване (неспазване) на приетите правила: първо предупреждение, следвано от последствия като „почивка“ или загуба на привилегии. Обикновено грешката, която родителите правят е да оставят без последствия нарушаването на дадено правило. Вие не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го „санкционирате“ за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността Ви в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.
3. Време за игра и занимания – разхождайте се, хапвайте заедно. Търсете начини за да осъществите контакт с детето си – под формата на игра, код или таен език за общуване. За пълноценно общуване посещавайте концерти, игри или други събития заедно, за да научите повече за неговия свят и интереси.
4. Модел за подражание - преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност.
5. Комуникацията - децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Правете предложения и предоставете възможност за избор. Преговаряйте. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по-мотивирани да ги осъществяват. Общуването на детето, споделянето на тревогите му с родителите има голямо значение. Гледането на анимационен филм и обсъждането на героите е вид терапия. Детето не трябва да е подложено на разпит.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА БЪДЕЩИ ПЪРВОКЛАСНИЦИ
На детето се дава лист и цветни моливи и му се поставя задача да нарисува в редица 10 триъгълници. Когато е готово се предупреждава, че трябва внимателно да слуша инструкцията, защото ще бъде казана само един път. "Бъди внимателен, оцвети с червения молив третия , седмия и деветия триъгълник ". Ако детето иска отново да чуе инструкцията или част от нея, му отговорете да направи каквото е разбрало. Ако детето се справя с тази задача - може да я усложнявате постепенно.
Упражнение за развитие на наблюдателността
Предложете на детето: " Огледай внимателно стаята и открий предмети, в които има кръг, окръжност" Детето започва да изброява - часовник, чаша, кофа и т.н. Тази игра може да проведе с няколко деца като състезание за най--много изброени думи.
Игра за развитие на паметта
На тази игра може да играете с деца по време на дълго пътуване. Възрастният започва играта като казва: ". Сложил съм в торбата ябълки . Следващият повтаря казаното и добавя нещо друго "Сложил съм в торбата ябълки и банани" Третият повтаря цялата фраза и добавя нещо и от себе си. По-труден вариант е, добавяните думи да започват с последователни букви от азбуката.
Игра за тренировка на мисленето и съобразителността "Как може да се използва това?"
Предложете на детето игра - да намери колкото се може повече варианта за използване на някакъв предмет. Вие казвате някаква дума - "молив", а детето трябва да помисли как може да бъде използван моливът - за писане, за рисуване, за показалка и т.н.
Източник: kid.ru
Превод: Деси Миленкова
Как да бъдем по-добри...
Разбира се, всеки има свое собствено мнение как да възпитава децата си. Дали твърде малкото наказания означават, че децата са се измъкнали от контрола ни?
Дали налагането на прекалено сурова дисциплина няма да ги настрои срещу нас?
Тук Ви представяме позитивни начини за насърчаване на децата да се държат добре. Позитивният подход се състои в това да хвалите детето и да го насърчавате да се държи добре. Позитивният подход не включва биене на детето. Някои родители се страхуват, че ако не бият децата си, ще загубят контрол върху тях, но всъщност се случва обратното. Колкото по-често показваме на децата си любов и уважение, толкова по-силно те ще искат да изпълнят нашите очаквания.
Давайте на децата си пример на добро поведение
Децата се учат като подражават на другите. Те ще копират и вашите постъпки.
Променяйте околната среда, а не децата
По-добре е да държите ценни, опасни и чупливи предмети извън досега на детето, отколкото да го наказвате за неговото естествено любопитство.
Изказвайте своите желания позитивно
Казвайте на децата какво да правят, а не само какво не трябва да правят.
Хвалете и окуражавайте детето си
Насърчавайте детето когато виждате, че полага усилия да се държи добре. Хвалете го за доброто му поведение и се стремете да отстраните неправилното. Колкото повече натяквате на детето, толкова по-малко ще ви слуша. Помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.
Ограниченията са полезно нещо дори и в най-любещото семейство
Да бъдеш родител означава и да очертаваш граници. Не забравяйте, че е нормално детето да изпробва тези граници. Това не е непослушание, а част от процеса на учене. Децата се чувстват по-сигурни, ако вие спазвате границите, които сами сте очертали, при положение, че са разумни, дори и да се оплакват от тях от време на време.
Изслушвайте внимателно детето си
Интересувайте се какво прави и какво чувства вашето дете. Успокойте го, че силните чувства са в реда на нещата, стига да са изразени по-подходящ начин. Колкото по-често правите това, толкова по-рядко ще ви се налага да стигате до наказания .
Изберете възпитание без бой и крещене
Понякога може да ви се струва, че боят е ефикасен и да се увлечете да удряте по-силно детето, за да постигнете същия резултат. Да крещите на децата или непрекъснато да ги критикувате също може да бъде вредно и може да доведе до трайни емоционални затруднения . Такива показания няма да помогнат на детето да развие чуство на самоконтрол и уважение към другите.
Поставяйте изпълними изисквания
Не забравяйте да се запитате дали вашите изисквания отговарят на възрастта и състоянието на детето. Бъдете търпеливи, ако детето е още много малко, или ако е болно или изморено.
Замислете се ... Тези факти могат да ви учудят ...
Понякога непослушанието и недисциплинираността са показатели за здравето на детето. Децата по природа са любопитни и изпълнени с ентусиазъм.Това е причината понякога поведението им да е такова, че на родителите им се струват непослушни, но не би било много чудно, ако детето не пробва нови неща или пък не прави грешки. Това не означава, че на децата трябва да им се позволява всичко. Трябва да знаят правилата задължителни във вашето семейство и да се научат да сътрудничат с другите. За да помогнете на децата да развият самоконтрола у себе си се изисква време и търпение.
Всяко дете има най-голяма нужда от обич
Обичта е най-важният елемент на позитивното възпитание. Колкото по-често показвате на детето своята обич като го прегръщате, целувате и му казвате "обичам те", толкова по-силно детето ще иска да докаже, че я е заслужило. Вашата обич помага на детето да бъде уверено в себе си и да има самочувствие.
Установете програма за деня
Малките деца ще се чувстват по-сигурни и по-лесно ще се избегне конфликт, ако имат ясна програма за деня. Те са по-доволни, когато имат въведени постоянни часове за яденето, сън или свободно време.
Децата често не разбират защо ги наказват
Изследванията показват, че правилата на възрастните са често много неясни за децата. Те не винаги разбират какво лошо са направили, особено след като са им ударили плесница, тъй като са сърдити и притеснени, за да мислят спокойно.
Да виждате света през погледа на детето
Трябва да си представите какво чувства детето. Спомнете си как сте се чувствали когато сте били дете, и колко неразбираем ви се е струвал светът на възрастните, когато са се отнасяли с вас несправедливо.
Давайки на децата възможност да правят избор им помагате да се държат по-добре
Не се карайте на децата за незначителни неща. Позволявайте им да правят собствен избор -. сами да решават какво ще облекат или какво ще ядат, за да не се чустват засегнати от това, че ГИ контролирате непрекъснато Такъв подход помага Да СЕ избегне раздразнение или неприятно поведение От страна английският децата.
Децата имат право на позитивни възпитателни мерки
България е задължена да спазва Конвенцията на ООН за Правата на детето. Тя гласи, че децата имат права, а едно от тях е правото на защита от всякакви форми на физическо и психическо насилие и преднамерено унижение.
Уважавайте детето си така, както бихте уважавали един възрастен
Позволявайте на детето да участва във вземането на решения, особено в такива, които пряко го засягат. Изслушвайте внимателно неговото мнение. Ако ви се прииска да му кажете нещо оскърбително, помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.
